„БОНАПАРТ И ЭХО”
Сергей Никифорович Марин (1776-1813 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАПОЛЕОН И ЕХОТО
Ехо,
от кой да се боя, щом стъпках пруси?
Руси.
Как руси? С меча ми за тях ще е клане.
Не.
Нима руснаците са моята беда?
Да.
И кой ли? Бенигсон ли ще ме срине в бой?
Той, ой.
И как при този срам аз да избягна враг?
С бяг.
Да бягам! Где? Нали в страните всявах страх?
Ах!
Как Франция ще кара, щом не съм кумир?
Мир.
Какво, уви, ме чака! Бях тиранин.
Рани.
Каква награда ще получа в този хлад?
Ад.
Ударения
НАПОЛЕОН И ЕХОТО
Е́хо,
от ко́й да се боя́, штом стъ́пках пру́си?
Ру́си.
Как ру́си? С ме́ча ми за тя́х ште е клане́.
Не́.
Нима́ русна́ците са мо́ята беда́?
Да́.
И ко́й ли? Бе́нигсон ли ште ме сри́не в бо́й?
То́й, о́й.
И ка́к при то́зи срам аз да избя́гна вра́г?
С бя́г.
Да бя́гам! Где́? Нали́ в страни́те вся́вах стра́х?
А́х!
Как Фра́нция ште ка́ра, штом не съ́м куми́р?
Ми́р.
Какво́, уви́, ме ча́ка! Бя́х тира́нин.
Ра́ни.
Каква́ награ́да ште полу́ча в то́зи хла́д?
А́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Марин
БОНАПАРТ И ЭХО
Эхо,
Кого бояться мне, коль нет уж прусских?
Русских.
Как русских? Но мой меч их войско все пожнет.
Нет.
Ужели не побью я русских никогда?
Да.
А кто ж побьет меня? Неужли Бенигсон?
Он.
Так чем же от стыда я должен избежать?
Бежать.
Бежать! Куда? В каких сокроюся странах?
Ах!
Что будет с Францией, как мой падет кумир?
Мир.
Чего мне ожидать, увы! Я был тиран.
Ран.
И так не получу я никаких наград?
Ад.
---------------
Руският поет, сатирик, драматург и преводач Сергей Марин (Сергей Никифорович Марин) е роден на 18/29 януари 1776 г. в гр. Воронеж. Завършил е Воронежкото народно училище (1789 г.), възпитаник е на лейб-гвардията към Преображенския полк (1790-1797 г.). Военен и държавен деец, полковник, флигел-адютант на император Александър I, той участва в редица сражения, многократно е раняван и награждаван. Първите му публикации на поезия са от 1806 г. в сп. „Лицей”. Творческото му наследство включва над 200 стихотворения и романси, пародии, сатири, епиграми и мадригали, пародийната трагедия „Превращённая Дидона” и др. Превежда творби на Боало, Волтер, Вергилий и др. Съиздател е на първото руско театрално списание „Драматический вестник” (1809 г.). Автор е на книгите „Сатиры, взятые из Боало” (~1808 г.) и „Стихи” (1808 г.). Член е на литературното общество „Беседы любителей русского слова” (1811 г.). Умира на 9/21 февруари 1813 г. в Санкт Петербург.